Закони в България




Закон за чужденците в България


Основни разпоредби 
 
Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.

(3) Дългосрочното пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
 2. постоянно - с разрешен неопределен срок.


Чл. 24. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които:
1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват работа по трудово правоотношение след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика;

2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България;

3. са приети на редовно обучение в лицензирани учебни заведения;

4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;

7. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин;

8. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;

9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;

10. са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;

11. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г.) извършват дейност по Закона за насърчаване на инвестициите;

12. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.);

13. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;

14. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28, ал. 6;

15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а;

16. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи.

(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 24.. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

1. молба по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.
(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

1. от българска народност;

2. две години след сключването на граждански брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

3. малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;

5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3, не се зачита;

6. инвестирали в страната над 250 000 щатски долара по законоустановения ред;

7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;

8. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин.

Чл. 25.. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта.
 
 
Общи условия и ред за разрешаване на постоянно пребиваване
Постоянното пребиваване е разрешен срок за пребиваване в страната без ограничение във времето.
     Заявление за разрешение за постоянно пребиваване може да подаде всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
     За да получи разрешение за постоянно пребиваване, чужденецът трябва да подаде лично заявление в териториалната служба за административен контрол на чужденците -
    Група “Миграция”.
    За издаване на разрешение за постоянно пребиваване националният документ за пътуване на чужденеца следва да е валиден не по-малко от 6 месеца, считано от датата на подаване на заявлението.
   Такса, която се заплаща при подаване на заявлението за постоянно пребиваване по чл.12, ал.2 от Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси
– 10 лева.
    На чужденец, който желае да се установи постоянно в Република България на едно от основанията, посочени в чл. 25 от ЗЧРБ, дипломатическите и консулските представителства на Република България издават виза за дългосрочно пребиваване(виза вид “D”) по чл.15 ал.1 от ЗЧРБ. Визата дава право чужденеца на многократно влизане в страната с право на пребиваване до 180 дни.
    Когато чужденецът кандидатства за първи път за предоставяне право на пребиваване на територията  на Р. България въз основа на издадената виза, заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок.
    Заявлението за постоянно пребиваване се подава не по-късно от три месеца преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, когато лицето има предходен разрешен срок на продължително пребиваване в Р. България.
    Заявлението за постоянно пребиваване се разглежда и решава в срок до три месеца.
    За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК, след което се заплаща таксата по чл.12, ал.1 от Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси – 1000 лева.
    За разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец, сключил брак с български гражданин, се събира такса 150 лв.
    Чужденците от български произход заплащат 5 на сто от таксите.
    Таксите се събират еднократно след разрешаване на постоянното пребиваване на чужденеца.
    На чужденците получили право на постоянно пребиваване се издават документи за пребиваване при условията и по реда на Закона за българските лични документи.

Необходими документи.
За чужденци, които са от българска народност:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
4. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
5. Две снимки
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9.свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Документ осигуряващ доказателство, че лицето е от български произход – Удостоверение за раждане (ако е необходимо – преведено и легализирано); или  удостоверение от Държавната агенцията за българите в чужбина
11. Декларация от името на двамата родители, че са съгласни детето им да придобие съответния статут – пред нотариус или на гърба на молбата / ако лицето е непълнолетно /:
 - ако единият отсъства –декларация за съгласието му заверена в посолството на РБ, ако е пред нотариус в др. държава – с апостил, превод и легализация;
 - ако и двамата отсъстват – документите се подават от упълномощено от ТЯХ (двамата) лице – в този случай е необходимо пълномощно заверено пред нотариус, или в посолството на РБ в съответната страна.
Пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец и пребивавали законно и непрекъсната за срок 5 години на територията на страната:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9.свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за граждански брак / ако брака сключен в чужбина – необходим е апостил, превод и легализация/.
11. Удостоверение от службите за административен контрол за разрешено постоянно пребиваване на съпруг/а ;
Малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9.свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за раждане /с апостил – преведен и легализиран/;
11. Удостоверение от службите за административен контрол за разрешено постоянно пребиваване на един от двамата родители;
12. Декларация от името на двамата родители, че са съгласни детето им да придобие съответния статут – пред нотариус или на гърба на молбата;
 - ако единият отсъства –декларация за съгласието му заверена в посолството на РБ, ако е пред нотариус в др. държава – с апостил, превод и легализация;
 - ако и двамата отсъстват – документите се подават от упълномощено от ТЯХ (двамата) лице – в този случай е необходимо пълномощно заверено пред нотариус, или в посолството на РБ в съответната страна.
Родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на прирознаване или осиновяване, след изтичане на 3 г. от припознаването или осиновяването:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. Задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за раждане на низходящия български гражданин.
11. Документ удостоверяващ българското гражданство на низходящия - нотариално заверено копие на БЛД;
12. В случаите, когато низходящия български гражданин е пълнолетен, се прилагат и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл.144 от Семейния кодекс.
Вложили над 1 000 000 лева или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на:
 а/ акции на български търговски дружества, търгувани на българския регулярен пазар;
 б/ облигации и съкровищни бонове издадени от държавата или общините, с остатъчен срок на падеж не по-кратък от 6 месеца;
 в/ право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
 г/ дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружеството по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
 д/ българска интелектуална собственост – обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;
 е/ права по концесионни договори на територията на Република България;
Вложили над 1 000 000 лева в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;
Вложили в капитала българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малко от 6 000 000 лева;
Чужденци, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. Задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за раждане.
11. Удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на България относно датата и начина на напускане на страната, с копие на адресния регистър за вписване на лицето.
12. Документ от Република Турция за удостоверяване на имената, с които лицето се е изселило – преведен и легализиран.
13. Удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин .
14. Декларация за идентичност на имената вписани в акта за раждане, в адресния регистър на населението, в справка от общината и в документа от Р. Турция за имената, с които се е изселило лицето (ако има разлика) – пред нотариус.
Чужденци, които до 27.12.1998г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. Задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за раждане на децата – превод и легализация
11. Удостоверение за граждански брак на родителя - чужденец, с българския гражданин;
12. Копие на регистрационния картон на детето от общината /ако има такъв/.
13. Официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27.12.1998 г. – справка от училище или др.
Чужденци, които са членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
7. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
8. Задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
9. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението.
10. Удостоверение за граждански брак или удостоверение за раждане/ ако е от чужбина – необходим е апостил, превод и легализация/.
Чужденци, които до 27.12.1998г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики; за тази категория лица не се прилага изискването на чл.15, ал.1 от ЗЧРБ:
1. Заявление по образец;
2. Подробна автобиография;
3. Две снимки
4. Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5. Документ за осигурено жилище - договор за наем, копие на нотариален акт за собственост - нотариално заверени (декларация от родителя ако лицето е непълнолетно);
6. Доказателства за достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или пенсия за страната;
7.Копие на редовен документ за задгранично пътуване, с който е влязъл в страната издаден от съответната бивша съветска република със страниците на снимката и личните данни. За сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на документа за задгранично пътуване.
8. Удостоверение за раждане – превод и легализация
9. Официален документ, издаден от дипломатическо или консулско представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава;
10. Официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27.12.1998 г. – справка от училище или др.
Извършващи дейност и са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите в страната.
1.Заявление по образец;
2.Подробна автобиография;
3.Две снимки
4.Документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
5.Копие на паспорта – снимка, лични данни, виза, щемпел за влизане в РБ, валидност;
6.Задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България
7.Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът или от държавата на обичайното му пребиваване – при  първоначално подаване на заявлението;
8. Копие на Сертификат с нотариална заверка или служебно удостоверен “вярно с оригинала” от Министерството на икономиката заедно с инвестиционен проект;
9. Удостоверение за актуално състояние - оригинал или нотариално заверено копие, издадено от съответния съд не по- рано от 3 месеца преди подаване на заявлението.
Компетентните органи, които вземат решение за предоставяне право на пребиваване, могат да изискват или да проверяват служебно и други документи и обстоятелства, свързани с правния статут на чужденеца.